Предистория
След създаване на конезавода през 1896г. до 1920г. децата на служителите и работниците учели в с. Гурмазово.
През 1913г. в село Божурище се разкрива училище с една паралека от четири слети класа в помещението на конезавода. То просъществува 10г. първият учител там е г-жа Шиварова. През 1930 г училището е преместено в частната сграда на Стефан Стоичков. Класовете са разделени и няма слети паралелки. По същото време се открива и прогимназията. Тя се помества в сградата на фотографката в района на училището. Някои деца учат във Волуяк. По-късно прогимназията се премества в склад за бракувани самолети и се преустройва в няколко класни стаи. На територията на между летището и конезавода започват да се заселват семейства от Гурмазово и други села, а също и семействата на служители и работници от летището и конезавода. Божурище става махала, която е административно подчинена на община Гурмазово. Броят на жителите й расте и заедно с това се увеличава броя на децата в училището.
На 11 февруари 1934 г под ръководството на кмета на с. Гурмазаво Георги Леков се провежда събрание в махала Божурище, на което присъства цялото население. Събранието взема решение да се посторои училище. Определя се мястото за училищна сграда. Сформира се комисия по построяването с председател инж. Маринополски. В строежа вземет участие всички жители на махалата. За набиране на средства се издават марки, които се продават на местните жители от съседните села. Дават се театрални представления, събират се помощи.
Откриване
Официалното откриване и освещаване на построеното училище се извършва на 2 ноември 1935 г, но училището започва да функционира от 1937 г. Директор е г-н Маринов.Предложение за името на училището прави Ганчо Манчев – капитан от авиацията, а след 9.ІХ.1944 – генерал. Той предлага училището да носи името на първия прогресивен летец в България Христо Топракчиев, който е и първата жертава на авиацията в света.
освещаване на училището в Божурище 1938г
Развитие и съвремие
Непрекъснатото нарастване броя на жителите на с. Божурище, води до увеличаване на броя на учениците и учителите в училище. Това налага построяване на нова училищна сграда. Основите на новото училище са изкопани през месец юни 1966г. на изкопа е работила младежка средношколска бригада, а сградата е построена със средства на ОНС. Новата сграда е построена върху 1500кв.м. площ . Тя е просторна и светла, с парно отопление, работилница, физкултурен салон.
През учебната 1967/68 година учениците са 571, а учителите 26. директор на училището е г-н Вълчев, а зам. Директор е г-н Цеко Найденов. На тези длъжности те остават до 1975 год. През учебната 1980/81 г в училището е въведено обучение на шестгодишните деца съгласно програмата на ЕСПУ.
Експериментът е под ръководството на професор Благовест Сендов. Директор на училището е г-н В. Сърбински, а зам. директор е г-жа Зоя Найденова. Учители на шестгодишните са г-жа Виолета Чочова и г-жа Александрия Стефанова. Експериментът с ПГО продължава успешно и през следващите години.
През учебната 1983/1984 основното училище е преобразувано в единно Средно Политехническо училище ( ЕСПУ) съгласно действащата наредба на Министерство на народното образование. Назначени са нови учители и е открит каблинет по електротехника. Директор на училищато е г-н Св. Манолов.
През следващата година е разкрит и кабинет по общополитехническа подготовка на създаденото към завод „Вл. Заимов” УПК. Материално-техническата база в училище се разширява и обогатява. Расте броя на учителите и учелите.През новата 1986г/1987г учебна година за нуждите на училището е предоставена новопостроената сграда за детски дом в новия квартал на селото.
Там се прехвърлят ученицето от началния етап.Промените настъпили след 1989 год в образованието довеждат до отмяна на ученическата униформа, вечерия час, поведението на учениците, оценките по идеологическите дисциплини ( общество и личност, обществознание). Отпада УПК, като форма за получаване на професионална подготовка на учениците в ЕСПУ, отпада идеята за всеобщо средно образование. В нашето училище продължава обучението по ситемата ПГО под научното ръководство на акад БЛ. Сендов. Окончателният резултат не е напълно ясен.
В периода 90/95 год. източните страни членки на социалистическия лагер поемат към интеграция със западно- европейските държави. Настъпилите промени доведоха страната до тежка икономическа криза. В такава обстановка образованието е поставено пред редица изпитания: въвежда се конкурсното начало при избора на директори, длъжността зам. директор е променена в помощник директор, на учителите е дадена по-голяма свобода в избора на теми от учебния материал. Въвежда се конкурсното начало при изготвянето на учебници. За помощник дирекстор в училище през лятото на 1991 г е назначен г-н Ангел Субев, а учебната 1992г/1993г започва с нов директор г-н Ангел Ангелов., който напуска през март 1993 и на негонво място идва г-жа Стефана Влашева, която впоследствие спечелва и конкурса за директори.
Успешен екип е онзи, който се е сработил така, че дори в най-динамичната сфера и напрегнат момент постига с хармония и разбирателство поставените цели.
Работа с ученици
На 24 май 1994 год тържествено са открити два нови модерно обзаведени кабинети по химия и биология. Кабинетите са изготвени по проект на инж. Колев, оборудвани с модерна видео и аудио техника. През учебната 1994/1995 год е преустроен стария физкултурен салон и обурудван с нови спорни уреди. Г-жа Влашева остава на поста директор до 2009 г. И получава награда на МОН „Неофит Рилски” за изключителни заслуги. През това време в училището са направени редица благоустройства. Парното отопление е на природен газ, подменена е дограмата на трите сгради, оборудвани са два кабинета по ИТ, както и езиков кабинет, въведано е обучение по хореография и обурудвани два салона за обучението.
В началото на учебната 2008/2009 започва изграждане на нов мадерен физкултурен салон в сградана на начален етап. Първата копка е поставена от капитана на нациналния волейболен отбор Пламен Константинов. От 26 януари 2009г ,след спечелване на конкурс за заемане длъжността „Директор”, директор на СОУ „Лет. Хр. Топракчиев е г-жа Мая Каранфилова Спасова.