Летец Христо Топракчиев

Роден е на 16 декември 1887 г. в град Сливен. Произхожда от революционен род. Завършва Военното училище в София.

През 1912 г. над Балканите се надвесва призракът на войната, наречена по-късно Балканска. Българското Министерство на войната решава да снабди Въздухоплавателното отделение с аероплани и да приготви за тях нужния пилотски и технически състав. В рамките на тази подготовка сред българските офицери от армията и флота е обявен конкурс за набиране на летци и техници за бъдещите български бойни самолети. На изпитите се явяват няколко десетки млади и способни офицери. От тях Генералният щаб класира по бал 17 души, които да се подготвят в чужбина.

Групата български пилоти и механици от училището на Луи Блерио е първата, завършила успешно обучението си. Тя се прибира в родината в началото на август 1912 г.
През август 1912 г. Христо Топракчиев е назначен за командир на Аеропланното отделение. 
На 3 октомври се обявява Балканската война.
В навечерието на войната българската армия разполага с едно балонно и едно аеропланно отделение. Командир на двете отделения е майор Васил Златаров. На 5 октомври аеропланното отделение се базира край летището на днешния Свиленград. Там се разполага и щабът на Втора българска армия.
Действията на българските летци започват на 16 октомври 1912 г. с 23 самолета.
По това време българската армия настъпва стремително и вече е навлязла дълбоко в противниковата територия. Най-силната крепост в Европа – Одрин, е обсаден. Вътре в крепостта се намира елитна турска армия, рлъководена от военачалника Шукри паша. Тогава настъпва звездният миг на българските авиатори!
През цялата война българската авиация участва активно в бойните действия. Разузнава противника, прави първите в света аероснимки на военни обекти, хвърля бомби и агитационни материали. И първата жертва на бойната авиация в света е българинът поручик Христо Топракчиев.

НАЙ-ТРАУРНИЯТ ДЕН ЗА БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИЯ Е 19 ОКТОМВРИ

Малко по- късно Христо Топракчиев излита със самолета си в 15 часа за поредната си бойна задача. Насочва се към Одрин да плаши турците, като хвърля позиви и листовки: “Съпротивата е безсмислена”. Полетът му продължава близо 50 минути.
Погребват Топракчиев с почести. Посмъртно е произведен в чин капитан. Гробът му се намира в Свиленград.
И до днес историците на българската авиация смятат, че около обстоятелствата за гибелта на младия летец Топракчиев има още нещо неизяснено. Някои твърдят, че самолетът му се подпалил още при излитането. Други смятат, че е бил прострелян и не е успял да приземи самолета. Има версия, че е жертва на саботаж.  С подвига си Христо Топракчиев е първият летец на планетата, загинал в една освободителна война. Неудържим, безумно храбър, изобретателен, изкусен пилот, разностранна личност.