Меню

Превод

Выбрать язык / Choose language:
Ukranian
English
French
German
Japanese
Italian
Portuguese
Spanish
Danish
Chinese
Israel
Arabic
Czech
Estonian
Belarusian
Latvian
Greek
Finnish
Serbian
Russian
Turkish

Random photo

На линия

· Гости на линия: 1

· Регистрирани на линия: 0

· Общо регистрирани: 317
· Най новите членове: meeting

Земята

Карта

Администратор

souhristotoprakchiev@abv.bg

Последни статии

Вход

Потребител

Парола



Не сте регистрирани?
Натиснете тук за регистрация.

Забравена парола?
Натиснете тук за нова.

ТОЛЕРАНТНОСТ

STEM

ИКТ и AE
за всяко детет

Водата в нашия свят

Говорещи снимки

Часовник

Календар

Интернет!

Добре дошли в официалният сайт на СУ 'Летец Христо Топракчиев'

Images: eu-flag1.gifImages: gulab.gifImages: bg-flag1.gif

142 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски

ТЕКУЩИ СЪОБЩЕНИЯ

142 ГОДИНИ ОТ ОБЕСВАНЕТО НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА

 

Навършват се 142 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски.

На Васил Иванов Кунчев (1837-1873 г.) българския народ е дал признателните имена Левски, Апостола и Дякона (от дякон Игнатий). След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години на XIX в., в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата, за което особена заслуга има Иван Вазов.

Левски е големият идеолог и неуморният организатор на българската национална революция.

Неговите политически и държавнически виждания следват духа на най-доброто от европейските демократични принципи.

 

Пламенното му посвещение на народното дело, нравствената му чистота и геройската му гибел само пет години преди да се „сбъдне“ Освобождението, отдавна са го превърнали в икона за поколения българи.

Васил Иванов Кунчев е роден на 6 юли (18 юли нов стил)1837  г. в Карлово. През 1845 г. започва образованието си в килийното училище в Карлово. Година по-късно вече учи в местното взаимно училище. Едва на 14 години остава без баща. Неговият вуйчо Василий Караиванов започва да се грижи за него и младият Васил става негов послушник. В периода 1852-1854 г. живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене. През 1858 г. е ръкоположен за йеродякон и става църковен певец в църквата „Света Богородица“ в Карлово.
През 1864 г. навръх Великден дякон Игнатий завинаги скъсва с монашеството, като реже косите си и сваля расото. Този акт, извършен пред най-близките, е изключително символичен. Левски радикално зачерква досегашния си живот и се отдава на революционна дейност – превръща се в Апостола на свободата.
Васил Левски е заловен на 27 декември 1872 г. при Къкринското ханче, но и до днес остава недоказано кой е предателят на Апостола.

Днес почитаме иконата на българската свобода Васил Левски. Почитаме, не празнуваме, защото смъртта на най-достойния не е повод за празнуване, а за преклонение. За осъзнаване, че преди да се гордеем с подвига му, първо трябва да сме достойни за него.

Христо Ботев му посвещава стихове, които отекват в сърцата на съвременниците и следващите поколения българи:


О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?


Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.


 

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Коментари

Няма добавени коментари.

Напиши коментар

Моля влезте, за да коментирате.

Оценка

Рейтингите са достъпни само за регистрирани.

Моля влезте или се регистрирайте за да гласувате.

Няма оценки.
Страницата се зареди за 0.01 секунди
3,197,385 уникални посещения